Сега съм айляк и почнах да ги следя, тез състезания, та да изкарам и аз някое кайме. Никога няма да се захвана с нещо, дето е повече от 2 – 3 часа, де.
Онзи ден бях първенец по давене на зелени радари, ама само за два часа и половина. Удавих и шишета за точки-опит х2, защото имах много, а установих, че не ми вършат работа за турнира на кораба – там трее х4. Та качих почти цяло ниво – някъде към 70% от 159. И малко сини шишета удавих, че исках да половя за клубния турнир и същевременно да си хвана хубави нови риби в клуба на рибешка стръв. От това състезание може да се вземе малка награда и само със зелени радари, когато е с 50 награди. За по-сериозна награда трее да се давят и други скъпоценности, което не е на далавера, ако нямаш по-комплексна програма.
Някои от тия състезания си имат система – като турнирите. Тия, с „хвани безбройни еди-кви си рибета“ са си трагедия. Когато гониш някакво рибе, то задължително се скрива в дън гори тилилейски и хващаш безбройни по-хубави, но ненужни в момента рибета. Но за тия, с „хвани безбройни еди-колко си звезди рибета“ определено си има чалъм. Снощи хванах цаката на едноцифрените рибета. Те уж са най-прости, но всичко живо в играта, което се е запретнало да лови с каквито и да било свои си цели, всъщност ти е конкуренция. Томбани, на примамки му е цаката. Първо, там слънчаците нямат конкуренция от двуцифрени риби, както на езерата и в Маршвил. Второ, като ловиш на примамки, не търчиш през пет минути за хляб, а си клечиш и мирно си цъкаш. Трето, в Томбани слънчаците (пък и другите риби) носят повече точки-опит – за два часа и половина качих над 30% от ниво 160. От време на време се хващат продълговатите тигри и нилския пръч, които са добре дошли за точки-опит. Тигрите са около 100 точки, почти двойно колкото тризвездните риби по другите места, нилските пръчове са тлъсти и са между 300+ и 400+ точки. Само това налових на примамки – двайсетина пръча и петдесетина продълговати тигъра. Всичко друго беше слънчаци. А в началото, като пробвах плажа и разните езера по малко, сал двуцифрени риби ми се закачаха – от тия, дето ги гониш с часове когато имаш да хванеш три някакви-си за дневните.
Обаче за два часа и половина ми отидоха примамките. Останаха ми двайсетина – от цял склад примамки! Нещо като 500 примамки трябва да съм набухала само там, отделно преди това лових половин час големоуст бибан в планината (естествено, излових сичките пъстърви – и дъгови, и езерни... и сичките сьомги и други трицифрени риби... и цял камион сребристи бодлоперки...). Стефи, друг път си помисли, като решиш да си разчистваш килера от примамки. А слънчаците нямаха никакви претенции за цвят и форма. С голям апетит си хапваха. Един път и от тая напаст да има някаква файда!
Сега се чудя каква може да е програмата за двуцифрените и трицифрените риби...Стефи, ти си им майстор на състезанията, давай акъл за каквото се сетиш.