намиране на кутията

Аз никога не съм хващала таково и не мисля, че някога ще хвана. С моите рефлекси на умряла котка... и по носа да ме удари, пак има да се помайвам, докато някой ми го измъкне. Обаче питах инструктора си по стратегия и тактика – едно франсе, викам му Кротушко. Никът му е МалкаКротушка. Той рече същото, което и Стефи ми каза снощи: натоварен сървър, гъсто населена зона, цял екран. Препоръча Испански 1, плажа, ранната вечер. Той във всичко търси цифри и пресмята. Каза, че е наблюдавал на колко време падат кутиите и си е настроил таймер да го подсеща на три минути да поглежда играта, макар че аз не се сещам какво мога да свърша за три минути и каква е тая работа, дето може да се върши с прекъсвания на всеки три минути, ама – всеки луд с номера си... Колкото е по-гъсто населена зоната, толкоз по-често падали кутиите. Стефи каза над 65 човека, пък аз се чудя ще има ли място в зона с над 65 човека да застана поне на един крак... И било добре да е със стабилна популация, за да може да се изчисли интервалът.
Направило му е впечатление, докато е кибичил с часове, че имената на призьорите се повтарят често. Подозира, че са с бързоходки 2.0 или знаят някакъв трик, дето не му е известен.

И – ето ти зла съдба! И на мене ми излезе такава мисия! Ми ся? Ко праиме?

Мразя натоварените сървъри и зони. Винаги съм се чудила какво правят тия там – нито ловят риба, нито събират мидички, много малко си приказват и много малко търгуват... А те всъщност клечат и дебнат... моята кутия! – блещят се и ми образуват нерви!

Голяма скука.    Не мога на цял екран. Ще пукна така. Трябва поне да си пиша репортажа от време на време.

Не може да се лови риба. Ей ся една кутия падна до мене, ама бях закачила нещо и не можах да помръдна.

Падат на около 15 минути. Значи, може да се лови риба десетина минути след падането (и изтърваването) на кутия. После трябва да се клечи или разхожда. Могат да се събират мидички по време на разходката – яваш-яваш – почти никой не им обръща внимание.

Като ида да хвърля няколко въдици или да се разходя, че да не ме изхвърли играта за бездействие, и като забравя после да се скрия зад клуба или рибния пазар, веднага ме напълзяват покани за приятелство, на които винаги ми е било неудобно да отказвам. Взех да ги складирам. Ще спестя на Стефи и Вени грижата да ме разприятеляват и сприятеляват известно време, като ги приемам една по една, при нужда.
Вече ставам истерична. Като изпиука балончето на чата и се стряскам,    почвам да се оглеждам за съобщение за кутия...
Какво е код за Щастливия сал?    За какво толкоз може да служи, та някой да иска да го продава или купува? Шашма някаква или...?
Един час. 4 кутии, вече са към 50 човека в зоната. Четирима кандидат-приятели! Въх, че съм секси!    Кутиите падат доста встрани от центъра. Защо всички се трупат около платформата? Някаква стратегическа позиция, явно. Ама аз хич не го мога – страдам от тежка оклофобия (ужас от тълпи), явно и като е само на ужким – пак. Разхождането ме успокоява, обаче трябва да се надявам, че някоя кутия ще падне точно в ъгъла, където се разхождам – по възможност, скоро!
Мноооооо съм проста!    Трееше да си умаля мащаба на екрана! Явно това правят всички. На 50% се вижда почти цялата зона – ако се изтъпаниш в центъра, при платформата. Ахам. Мидичките се виждат доста добре, значи и кутиите трее да се виждат. И от птичи поглед облещените истукани не са чак толкоз смущаващи.

Зех да получавам съобщения от хора, дето не са ми приятели... Как ли го правят? Един нахал ми изпрати дълга-предълга търговска оферта с боклучета и цени. Исках да му издам перманентна ограничителна заповед,    ама като не е покана за приятелство, а съобщение, няма копченце с такава опция. В профила има само Добави. Опцията Разкарай навеки е само в поканите.
Отде зимат тия капели, гнусни маски и разнообразни прически?    В магазина ги няма, пък аз досега съм получавала като награда за дневните задачи само един модел зализана МЪЖКА прическа! – около 5 пъти.
Има едни въртоглави и въртогъзи човечета, дето като търчат, тръскат глави и целите се тресат. Как ли го постигат само с 4 клавиша?    Дали е някаква техника за по-бързо търчане или са просто нервни геймърски пръсти? Не вярвам да са с бързоходки последна мода, щото прекалено често ги срещам. И са предимно ниско ниво – рошави и проскубани хлапета с навъсен поглед. Много са ми неприятни – има нещо хищно и агресивно в тях. Спущат се кат лешояди към всичко и треперят от алчност.

Два часа. 8 кутии, стотина мидички – да не съм съвсем капо, 10% напредък по пътя към следващото ниво. 6 кандидати за ръката ми. Явно изглеждам посърнала и повехнала вече... И много зех да се разсейвам. За последната кутия дори не се огледах. Стига му толкоз засега.

 Хахаха – даже и компютърът ми се отегчи    и се изключи. Добре е, че пиша оф-лайна и по навик запазвам на няколко реда.

Понаблюдавах още малко мизерията. Съобщението, че кутията е хваната, излиза ЕДНОВРЕМЕННО със съобщението за пусната кутия. И почти никога не се наблюдава някакво раздвижване и суркане нанякъде. Извод: кутията пада в краката на някого, той прави крачка в правилната посока и - край! Тоест, стоиш и чакаш да ѝ дойде редът да падне в твоите крака. Аз дори не ги виждам къде падат. Докато видя, че има кутия, то вече няма кутия.
Лошото е, че и да ми падне в краката, аз ще мръдна, най-вероятно, в обратната посока... " longdesc="79" />

 Пак си открила най-хитрата хитринка.
Точно това, последното, ми казаха днес в клуба, като се оплаках от гадната мисия – и, според мен, туй си е най-ценната тактика. Казаха ми да изчакам клубен турнир за сом - те са честички. Тогава в пустинята се струпва сума ти народ, обаче не седи да се блещи като народа на плажа, а лови сом. Може да поглежда за кутии, ама с едно око само. Такъв народ е достатъчен да задейства приличен валеж от кутии. Освен това, пустинята е по-компактна и мащабът ѝ може да се свие на 50-67% и цялата зона да се обхване с поглед по-добре от плажа. И също, дърветата в пустинята са малко и са високи, под тях се вижда хубаво. Няма схлупени палми, като на плажа, дето могат да се скриват кутии. Нито пък чадъри и разни работи, в които да се буташ.
И понеже на мене вече ми се гади от тия зловещо застинали, втренчени фигурки на плажа, мисля да изчакам турнир за сомове и да си пробвам късмета тогава.

Хванах ена неподвижна кутия " longdesc="76" />

Ама умрех от скука и саклет. 5 часа блещене, макар и на почивки, с пръстче на ено копче – готови за скок. Тия кутии имат свойството да кацат възможно най-далече от котета, все от грешната страна на локвата. Ена кацна по-наблизо, точно когато си отпивах от бирата, та щех да се задавя. Некви хора държат много да се лепнат за тебе, сякаш си магнит за кутии и никъде другаде не може да се появи такова нещо. Знам, че съм убава, ма не мисля, че на лека жена мязам... Вместо да си заемат някакъв квадрант и кротко да си чакат да му дойде ред да получи кутия, те се лепят за тебе - явно е важно да имат с кого да се ритат и бутат.

Двата най-натоварени сървъра са Чешки-1 и Испански-1, но явно чехите са по-амбициозни от еспаньолите и повече държат на представянето си в клубните турнири, защото на Испански-1 не се събираха тълпи да ловят сомове в пустинята. Мислех, че шляхтичите също са много нахъсани, ама на полските сървъри нямаше никой. Сигур ловят при чехите.

Имам следния тъп въпрос: защо народът се гнете да лови тия сомове в пустинята, а не в Томбани? Аз в пустинята ловя нилската тилапия на Хърб, защото ми се свиди да храня слънчаци (или както се казва това нахалното рибе) с насекоми. Но когато ловя с часове – за турнир – предпочитам да ловя НЕЩО, макар и смотано, отколкото НИЩО – какъвто е случаят в пустинята. Има ли някакво смислено обяснение за събирането на такива тълпи накуп на най-безмисленото място за риболов след Рио?

В Томбани заграждението почти непрекъснато е отворено по време на сомския турнир, а там също има още два вида сомове. А за ОСОБЕНО с насекоми сички знаем, ама... айде не! Пък кат ги гледах, докат кибичех, не ловят много. Хвърлят кат бесни, ама тук таме некое рибе се мярка по въдиците. Продължавам да им се чудя на акъля.
В Рио нищо не ми кълве, мамка му и на Риото! Ся имам за мисия пираня и – естествено – ни пираня, ни пиранче даже. Пробвах я на зарзават, на риба, на мисо – никой! И нищо друго не кълве, та се преместих да я гоня в Маршвил, там поне разни други животни кълват и не се ослушват толкоз.